БългарскиИстория на породата
История на далматина
Историята на далматина е свързана с Далмация, историческа област по източното крайбрежие на Адриатическо море. Днес FCI признава Хърватия за страна на произход на породата. Най-ранните сведения оставят място за различни тълкувания, но изображенията и писмените описания от последните няколко века дават по-сигурна основа за проследяването на нейното развитие.
Ранни изображения и описания
В историческия преглед към стандарта на FCI са посочени изображения на кучета, разпознаваеми като далматини, в църковното изкуство от XVI до XVIII век. Сред тях са олтарна картина във Вели Лошин, датирана около 1600-1630 г., и фреска в Заострог, Далмация.
Писмени описания се срещат в църковните хроники на епархията Джаково. През 1719 г. епископ Петар Бакич описва кучето с латинското име Canis Dalmaticus. Друго описание е запазено от 1737 г. През 1771 г. Томас Пенант използва наименованието „далматин“ и свързва породата с Далмация.
Каретното куче
Една от най-познатите роли на далматина е тази на придружител на конски екипажи. В Англия породата става известна като каретно куче, ценено за издръжливостта, подвижността и способността да се движи край конете. През 1790 г. Томас Бюик вече го описва като „далматин или каретно куче“.
Тази работа е свързана с качества, които разпознаваме и днес: силно и хармонично тяло, свободни движения и желание за активност. Каретното минало е важна част от историята на далматина, макар да не изчерпва всички роли, които породата е изпълнявала.
Развитие на стандарта
През 1882 г. англичанинът Веро Шоу съставя първия неофициален стандарт. След основаването на породния клуб в Англия през 1890 г. той е приет за официален.
FCI публикува първия си стандарт за породата на 7 април 1955 г. Действащият стандарт е с дата 13 октомври 2010 г. и описва далматина като ловно, компаньонско и семейно куче, което може да бъде обучавано за различни дейности. Историческите дати и сведения са сверени със стандарта на FCI.
Далматинът днес
Днес далматинът е познат преди всичко като семеен другар и изложбено куче. Характерната окраска го прави лесно разпознаваем, но историята на породата ни напомня и за неговата издръжливост, самостоятелност и потребност от движение и общуване.