БългарскиЗдраве и грижи
Особености на отделителната система
При далматина е отдавна известна особеност в обмяната на пикочната киселина, която води до отделяне на по-голямо количество пикочна киселина с урината. Това само по себе си не означава, че кучето е болно. За стопанина е важно да познава тази особеност и да я отчита при храненето и ежедневните грижи.
Подходящата храна, достатъчният прием на вода и редовните възможности за уриниране са основата на тези грижи.
Подбор на храната
Храната трябва да бъде пълноценна и съобразена с възрастта, активността и състоянието на кучето. При далматина значение има и съдържанието на пурини. Това са естествени вещества, които се намират в организма и в храните и при чието разграждане се образува пикочна киселина.
Не е достатъчно да изберем храна само по процента протеин върху опаковката. Различните съставки имат различно съдържание на пурини, затова нископротеинова и нископуринова храна не означават едно и също. Целта е подходящ подбор на съставките, без да се лишава кучето от необходимите хранителни вещества.
Това се отнася и за лакомствата и добавките към основното хранене. При домашно приготвено меню е добре съставът да бъде съгласуван с ветеринарен лекар с опит в храненето, за да се запази необходимият хранителен баланс.
Вода през целия ден
Далматинът трябва да има постоянен достъп до прясна вода. Достатъчният прием на течности подпомага образуването на по-разредена урина и намалява концентрацията на веществата в нея.
Следете купата да е чиста и пълна, а при разходки, пътуване и топло време носете вода със себе си. Не ограничавайте водата, за да намалите нуждата от извеждане. Ако кучето пие малко, обсъдете с ветеринарния лекар подходящ начин да увеличите приема на течности, включително чрез храненето.
Редовни разходки
Разходките са важни не само за движението, но и за редовното изпразване на пикочния мехур. Организирайте ежедневието така, че кучето да не трябва да задържа урина продължително.
Осигурявайте достатъчно време за спокойно уриниране. При дълги пътувания планирайте почивки за вода и извеждане. Режимът трябва да се съобразява с възрастта и индивидуалните нужди на кучето.
Наблюдение и профилактика
Полезно е да познавате обичайните навици на своя далматин: колко често уринира, дали струята е свободна и дали има промяна в поведението му. Така по-лесно ще забележите отклонение.
Уведомете ветеринарния лекар за породната особеност и обсъдете необходимостта от изследване на урина според възрастта, състоянието и предишните резултати на кучето. При вече установен проблем храненето и проследяването се определят индивидуално. Лечебни храни, лекарства и добавки за промяна на киселинността на урината не се започват самостоятелно.
Кога да потърсим ветеринарен лекар
При част от далматините повишеното отделяне на пикочна киселина може да допринесе за образуване на уратни камъни. Това не е неизбежно, а подходящите грижи помагат за намаляване на риска.
Напъване, болка, кръв в урината или чести опити с отделяне на малки количества са причина за преглед. Такива признаци могат да имат различни причини и не бива автоматично да се приемат за камъни.
Ако кучето се опитва, но не може да уринира, потърсете незабавно ветеринарна помощ.